Николай Георгиев има сериозен стаж в ТК “Малееви”, където работи от 2011 година насам. Ники буквално е израснал на кортовете, тъй като баща му е треньор по тенис в родния им Ямбол. Той е и човекът, повлиял най-много за развитието му, тъй като освен с тенис се занимава още с лека атлетика, културизъм, дърворезба, а пише и стихове.
Ники тренира 10 години паралелно тенис и баскетбол. Справя се добре и с колективния спорт, като дори става шампион при децата до 14 години. “Тенисът е част от мен, баскетът ми носеше по-различното”, откровен е той.
Безценен опит получава в Северна Гърция, където 4 години работи като треньор по тенис. Забелязан е на ITF курс от грък, който му предлага поста, а той не се колебае дълго, защото “обича да променя рязко курса”.
В началото го терзаят страхове, че няма да може да намери език с малките деца, които тренират тенис, че няма да успее да им влезе под кожата и да си общуват чисто човешки. Тези опасения са разсеяни много бързо и в момента едно от най-полезните му умения е да общува лесно с хора на всяка възраст. Децата се обръщат към него с “Ники”, защото той държи да стопява дистанцията и да общува с всички и на енергийно ниво.
На тениса гледа като на невероятна възможност да помага на хората да се чувстват по-добре и да правят нещата по-добре. Иска да бъде полезен и да помага обществото да става по-добро. Малките успехи всеки ден са по-ценни от големите планове. Едва след това идват резултатите и титлите на неговите състезатели, които са естествен завършек на процеса. За Ники е достатъчно “човекът срещу мен да се кефи”. Убеден е, че треньорите са “помагачи”. Хората се учат сами да напредват в тениса, а треньорите само ги съпровождат и насочват в правилната посока.
Би представил тениса като забавление и игра на всяко дете, което стъпи за първи път на корта. Ще го заведе съвсем близо до мрежата, където ще започнат първо да си подхвърлят топката с ръка, а след това и да си я подават леко с ракета. Най-малките от “приказния тенис” пък ще насърчи да търкалят топката по земя. Така ще ги въвлече неусетно в играта и те ще се почувстват важна част от нея. Вярва, че този подход ще ги накара да се запалят по тениса, но и да се отпуснат.
Работа с деца го зарежда и го кара да се чувства по-млад. Усещането е много специално. Съзнава, че когато се умори, започва да губи търпение, но се старае много това да не се случва. Минал е обучение по “ненасилствена комуникация”, от което е научил, че трябва да изчака да мине кофти моментът при детето и след това да коментират свободно проблема. Гордее се с усмивките на клиентите си и се вдъхновява от хората, от техните специфики, индивидуалности и различия.
Ники Георгиев е сред любимците не само на децата, но и на своите колеги в клуба. Те го определят с думи като “обич”, “душата на компанията”. В техните очи той е забавен, целенасочен, разсеян, но и има свое виждане за всичко. Червеният цвят му отива най-добре.
Втората му природа е музиката. Бесен фен е на британската група Prodigy, която следва буквално на всяка стъпка. От 2010 година досега е посетил 35 концерта на бандата в най-различни точки на света. Но Ники не е просто меломан, а и самият той е музикант от Silent City. Пише текстове, а негов приятел композира музиката, създавайки парчета. И в тази област е щастлив, когато усмихва хората. Знае, че музиката му помага да се изразява най-добре емоционално. Той е готов да спори с всеки, че изкуството не търпи и не познава никакви граници. То е неприкосновена свобода. И не приема, че хората отричат с лекота дадено произведение. За него е напълно възможно те просто да не го разбират. В такъв случай е най-добре да го подминат и да потърсят своята тръпка.
