Иван Маринков
admin2019-09-17T09:12:34+00:00 треньор
Иван Маринков е един от първите треньори в ТК “Малееви”, където работи вече повече от 11 години. В тениса попада при случайно стечение на обстоятелствата, като към спорта го насочва приятелско семейство, което по онова време работи на тенис кортовете в Пазарджик. Дотогава малкият Иван никога не е бил гледал тенис. Следват много години на отдадени тренировки, които го правят професионален състезател. “Никога не ми е тежало да играя”, откровен е той. Следващата естествена стъпка е преминаването към треньорството, а ръка му подава неговият личен треньор Михаил Кънев, забелязал потенциала му. Иван влиза в професията много млад – на 18-годишна възраст.
Движи се постоянно напред, благодарение на много лекции, семинари, но най-важните уроци е научил от личния си опит и пътуванията като състезател и треньор. Видял е различни методики на работа и както сам признава: “важното е да откраднеш занаята”. Така изгражда своя личен стил и начин на работа, комбинирайки и адаптирайки различни методи.
Иван гледа много професионално на тениса и търси краткосрочни и дългосрочни резултати със своите състезатели. Съзнава, че това е дълъг процес и е благодарен, когато децата се развиват под негово ръководство. Неговата работа е да се опита да извлече максимума от потенциала им, да ги научи да реагират във всяка ситуация, която никога не се повтаря в тениса. Резултатите от мачовете и състезанията са истинската оценка. Успоредно с това треньорът е убеден, че другата му мисия е да помогне на децата да се изградят като личности. Знае, че умението да бъдеш отговорен в тениса се прехвърля и в живота.
Интересува се от всички нови тенденции в спорта, но не ги следва сляпо и стриктно. По-скоро смесва най-доброто, което намери от старите и нови методи на преподаване.
След 10 години се вижда отново в тениса и пак на корта. Неестествено ще му бъде да не играе, при положение, че го е правил без прекъсване в последните 27 години.
Състезателите му го наричат с уважение “тренер”, а и той е на мнение, че винаги трябва да има известна дистанция с тях. Често си припомнят с децата на тренировки истории от едно време, колкото да стане ясно, че почти всичко се повтаря и нищо генерално не се променило. Доста се смеят на това. Така се опитва да ги предразположи и да ги отърси от стреса. На моменти е изключително хладнокръвен, в други губи търпение. От опит знае, че грешките са по-добър учител от успехите.
За да запали малко дете по тениса, би смесил спорта и играта. Иван би поставил на детето директно някоя тенис задача, макар и лесна, за да не го отегчи. Вдъхновява се, когато вижда, че неговите състезатели правят с лекота нещо, което са учили заедно преди това. И не става дума толкова за техника и тактика, а по-скоро за отношението към самия спорт.
Иван се гордее със семейството си на първо място, но и с работата си, когато тя дава положителни резултати. Всекидневните отношения с децата го карат да бъде много гъвкав и да може да комуникира по различен начин с всеки. Понякога се получава, понякога – не, но той категорично умее да общува с тях.
Свободното си време Иван посвещава на семейството и на сина си. С него и приятели често карат колела в парка и града, което е техният запазен начин да разпускат. Не пропускат и нито един детски филм в кината. Треньорът предпочита да презарежда батериите си вкъщи, макар че честно признава, че не знае кое е нещото, което може да го накара наистина да почива. Обича да се забавлява, но вече е по-улегнал и отдаден на семейството.
Колегите му го оприличават на Джони Браво заради безупречното му отношение към външния си вид, но също като професионалист, перфекционист и луда глава с чувство за хумор.
