Ивайло Кичев
admin2024-03-06T23:53:35+02:00 Отговорник Академия и треньор
Ивайло Кичев е интересен случай, тъй като е призван да бъде треньор в ТК “Малееви” още преди построяването на актуалния клуб. Той е тренирал при г-жа Юлия Берберян, която му се е обадила да й помага с групи от деца, когато Иво е едва на 16 години. Точно това обаждане на домашния телефон е чакал и така по няколко часа през ваканциите е учил треньорския занаят. За тениса го е запалил баща му, който сам е играл в студентските си години, и го е завел на корта, когато е бил на 8 години. До 12-годишна възраст Иво е бил сред 7-те най-добри и обещаващи в тениса деца в България. Ходил е дори на турнири в Словакия. По-късно обаче идва отказването от обещаващата кариера. Официалната версия е, че трябва да продължи образованието си, неофициалната – семейството му не може да отдели толкова средства за израстването му в спорта.
Оценява това, че заради ранното си навлизане в треньорството не е имал казуса на връстниците си след гимназията – дали да заминат да учат някъде, дали да останат тук, какво да работят. Изводът е, че това, което прави, му харесва и се чувства на мястото си. В тениса клуба има голямо поле за развитие, както и пълна делегирана свобода. Сигурен е, че най-доброто тепърва предстои.
Дълги години е посветил на работата с децата и знае, че на тренировка те трябва да се забавляват, изпотяват, учат. Философията му? Децата трябва да са на корта, да ги спечелиш, те самите да желаят да играят. Ако това се случи, след това те те допускат до себе си и могат да направят каквото им кажеш.
До 12 години се запалва любовта към тениса, победата става водеща малко по-късно – около 14-15 години. Усъвършенстването е общ процес, в който треньорът и състезателят са партньори. От 2016 година той се занимава само със състезатели и идеята му е всеки да тръгне смело по пътеката си и да надгражда играта си. Целта е да се разкрие потенциалът на всеки.
За Иво няма невъзнаграден труд. Виждал е много случаи в треньорството, но най-благодарен се чувства, когато усеща резултата от работата си. Именно дребните неща го мотивират. Често нещо не се получава. Тогава пробва, спира, опитва пак по друг начин, прекъсва, отново опитва и така. “Най-ценното е да научиш човека срещу теб на нещо малко”, казва той. Ако всеки ден това се получава, човек усеща, че има смисъл от това, което прави.
На Кичев му е трудно да се определи като тип треньор, но по-скоро е традиционалист. “Гениалността е в простотата”, вярва напълно в тази формула той. Наясно е, че и най-големите тенисисти изпълняват без никакви компромиси базовите неща. Напоследък харесва много жена кондиционен треньор от Беларус, която се занимава с футболисти и деца тенисисти. При нея всичко е ясно и стриктно – 90% от важните упражнения са базови, 10% са новостите. В крайна сметка важното е не да играеш ефектно, а ефективно.
Състезателите му се обръщат към него с “Иво”, но често се заиграват и с “Кичев”. Понякога се шегува, че някои хора направо не знаят малкото му име. В университета си е бил поставил за цел да се популяризира като “Иво”, но приятели от съседната група добронамерено провалят този опит, издавайки фамилията му.
Вярва, че е малко по-толерантен, отколкото не е. Обаче е категоричен: “Какво печелиш като си пич? Понякога се налага да скръцнеш със зъби”. След 10 години отново се вижда в тениса и, живот и здраве, сигурно пак в “Малееви”. И сега съчетава работата си на корта с административната дейност, защото двете дейности се допълват и правят работата по-интересна и предизвикателна.
Щастлив е от доверието към себе си и смята, че явно го е заслужил с постигнатото. Чувства се като част от една общност, в която е важно да си “вътре”. Колегите му го определят като “шесторъкия Шива”, “хубава песен, на която не разбираш текста”, “блендер”, “винаги е там, където и когато трябва”, “професионалист”, “митичен” и “интересен”.
В гимназията дълго време е свирел на тромпет в училищния оркестър, с който е бил на много турнета в страната и чужбина. Това е бил неговият начин да разпуска психически, а и физически. Музиката осигурява нужното бягство. Макар и рядко, и сега понякога се събира с “хлапета”, с които свирят на тромпет.
Иво много обича да пътува за себе си и се опитва да го прави. Харесва морето през зимата, когато няма хора и изглежда само за него. Наскоро е бил две седмици по турнири по Черноморието, но се е наслаждавал в свободното време на чайките и йодните изпарения. Планира скоро пак да отиде на морето, но този път без тениса в раница. Само за уединението.