Как Мануела Малеева спечели в един ден четвъртфинал, полуфинал и финал?
Ако някому е интересно да прочете как може в един ден да спечелиш четвъртфинал, полуфинал и финал и как в Италия звучи българския химн по времето, когато Народната ни Република е обвинена в атентат срещу Папата, заповядайте:
“Започваше Откритият шампионат на Италия в Перуджа. Тръгнахме с Мануела. Тя беше вече 11-а в световната ранглиста. Катя също бе в Италия за девическите турнири в Милано и Верона. Сама. С приятелката си Айла Винклер от Загреб щяха да си правят компания. Казвах си: „Ще видя докога ще се задържи Мануела в турнира и ще скоча веднага на някой нощен влак при Катя.”
Мануела обаче се задържа в турнира от дълго по-дълго. Какво всъщност се случи?
Мануела започна блестящо и този турнир. Победи мач, два. Непрекъснато ръмеше, беше много дъждовна пролет. В четвъртък се изправи срещу победителката от „Ролан Гарос” през 1978 г. – румънката Ружице. Седем пъти започваха мача си, седем пъти го прекъсваха поради дъжд. До неделя вечерта още не бяха го свършили. А и не беше мач като мач, а от най-измъчените: Ружице поведе с 4/0 в първия сет и няколко авантажа за 5/0. Оттук Мануела я настигна, загуби 4 сетбола в тайбрека, но и спаси два на Ружице: 12/10 за Мануела! Точка за точка вървеше резултатът и във втория сет – 6/4 за Ружице. Мануела водеше 2/0 в третия, когато отново почна да ръми. „Дано вземе този гейм, преди да ги спрат, друго си е 3/0”, мислех си аз. Кортът вече беше лъснал, когато ги прекъснаха при 3/0 за Мануела. Психическото изразходване беше невероятно – седем пъти да загряваш за един и същи противник! В понеделник вече започваше „Ролан Гарос”. Организаторите се бяха видели в чудо. Споразумяха се с Париж да ги изчака: ако в понеделник, 28 май, времето се оправи, ще изиграят всички мачове, ако не, турнирът се анулира.
В понеделник се събудихме със слънце. „Ще се играе” – казахме си и тръгнахме за осмата загрявка срещу Ружице. Това бе единственият четвъртфинал, който не беше “завършен”. Изиграха един мъчителен трети сет – кортът бе тежък, от влагата топките ставаха като гюлета. Ружице се бореше с отчаяните усилия на стара и опитна лъвица. (С Крис Еверт бяха най-възрастните в схемата – по на 29 г.) Някъде към 11 ч Мануела я сломи с 6/2. Тридесет минути почивка й се полагаха, колкото да се изкъпе и да сложи сухи дрехи.
Докато Крис Еверт „загряваше” срещу Лиза Бондер (6/1, 6/1 за 41 минути), Мануела победи К. Басет с 6/2, 6/2. Този мач се оказа неочаквано лесен. Ник Болетиери все още не беше научил най-добрата си ученичка да тича добре напред-назад. Това беше толкова трудно за момичетата! Мануела, която виждаше всичко и знаеше много, нямаше да изпусне такъв шанс! Идеално тичаше Басет ляво-дясно, предугаждаше ударите на Мануела много добре, но тъкмо когато мислеше, че е взела инициативата в дългите разигравания, получаваше къса топка и то в „обратна крачка”. „Валяха” късите една след друга, „заравяха” се в мокрия корт, а Басет безпомощно вдигаше рамене към треньорите си: „Кога ще ме научите какво да правя в такива положения…”
“Мануела се умори след този мач. Изкъпа се, преоблече се, хапна малко и заспа в съблекалнята. Спа около 30 минути. Четири часа след като „Ролан Гарос” беше започнал, излязоха с Крис Еверт на корта. Слънцето грееше като за финал! Пет пъти беше печелила Крис Еверт този турнир – в ’74, ’75, ’80, ’81 и ’82 г. Беше дошла в Перуджа, за да „настрои” играта си за Париж, където беше явната фаворитка. А на Мануела й трябваха само един час и 36 минути, за да стане едва седмата тенисистка в света, победила Крис Еверт на червено!
Крис Еверт се бори със зъби и нокти! Дори при 3/3 във втория сет се помъчи да подведе съдиите, показвайки друг белег. Топката падна точно пред ложата, в която седях с целия антураж на Крис. Не вярвах на очите си, „богинята” молеше съдиите за помощ. Мануела също се притесни: „И тук ли?” – казваха ми очите й. „Да, може би и тук”, мислех си аз. Тук не е Америка, но Перуджа е седалището на „ELLESSE”, а Крис Еверт беше рекламната им състезателка, за тях всяка нейна победа означаваше милиони приходи. „Бори се” – стисках зъби. „Спокойно – показваше ми Мануела стиснатия си юмрук. – Ще се оправя.”
Не знам как щеше да протече мачът, ако бяха отсъдили топката за Крис. Отсъдиха я за Мануела и 4/3. Оттук вече нищо не можеше да я спре. Следващите два гейма изглеждаха като формалност. „Гейм, сет, мач Мануела Малеева – 6/3, 6/3” – обяви съдията. Секундите течаха – многобройната публика беше станала на крака и ръкопляскаше на дъщеря ми! Не разбирах какво става: родителите на Крис Еверт и треньорът й Д. Ралстон (номер едно на САЩ за 1966-1968 г.) също ръкопляскаха. Изправих се на крака и въпреки че гласът ми се загуби в рева на тълпата, изкрещях колкото сила имам: „Браво, Мануела!”
“И отново знамена, букети, купи! При италианците нямаше претупване – всичко трябваше да бъде много тържествено. Трябваше да се изсвирят и химните. Победата на Мануела обаче заварила организаторите на „Перуджа” съвсем неподготвени. Още като победила Ружице, се сетили, че е по-добре да подготвят и българския химн. Ама откъде? Не се продавал в музикалните магазини. Обадили се в българското посолство и оттам им изпратили един толкова лош запис, че докато го слушах, ми се искаше земята да се отвори и да потъна от срам. Мислех си, че ако съм служител в българското посолство в Рим в онези тежки „антонови” времена и ми се обадеха спешно по телефона от друг град в Италия, където щяха да свирят българския химн в чест на една 17-годишна българка, а чак след това и американския в чест на „кралицата на тениса”, на четири крака щях да излазя до Перуджа и щях да занеса плочата… Но сигурно само ми се е струвало, че и други мои сънародници мислят като мен.
И така, българката Мануела Малеева влезе в световната десетка!”
. . .
(от книгата на Юлия Берберян “ИСКАМ, ВЯРВАМ, ЗНАМ и МОГА”)
