Как да не наказваме децата в тениса?
Текст от Ким Дейвис, бивш пилот от Военновъздушните сили на САЩ, понастоящем треньор по тенис.
Физическата подготовка е важна част от всяка спортна програма за деца. Спортистите
имат ползи, както на тренировка, така и на състезания, ако са здрави физически. Нови
нива на подготовка могат да се постигнат чрез упражнения, игри и др. Различни видове
упражнения за бързина и сила са част от цялостното развитие на спортистите.
Използването на подобни упражнения като наказание, обаче, могат да повлияят
отрицателно на треньори, състезатели, отбори.
“Наказанието поради загубен мач или поради много грешки е причина спортистът да
стане страхлив или да започне да мисли само за изхода от мача.” – казва Ан Смит,
шампионка от Уймбълдън и психоложка. “Добрият треньор не прави така. Това показва, че треньорът не знае как да окуражава, съчувства, разговаря.”
Смит, която е получила наградата “Док” Каунсилман за наука, 2008 г. в областта за
Волева (ментална) подготовка и Спортна психология, предполага, че, когато треньор
наказва състезател за лоша игра, то това говори по-скоро за треньора, отколкото за
състезателя.
“Родителите не трябва да допускат никога каквото и да е наказание към техните деца.” – казва тя.
Изследователите на Физическо образование Лидия Бурак, Карен Пагано и Марта
Розентал препоръчват вместо наказания треньорите да:
- Създават среда с център ученика и неговите задачи;
- Възприемат принципа на ЧИВВ (честота, интензивност, вид, време);
- Адаптират плана за ОФП с този на тренировките и турнирите;
- Давайте положителна и подробна обратна връзка, за да увеличите желаното социално поведение;
- Говорете за социална и лична отговорност, овластявайте учениците да взимат решения;
- Фокусирайте върху положителното;
- Говорете за що е то треньорство, отбор, и отборно представяне;
- Възпитавайте взаимно уважение между треньор/възпитател и спортист/ученик;
Тези аспекти могат да създадат по-позитивна отборна среда и да намалят напрежението,
под което се състезават младите спортисти.
“Имала съм възможност да опитам и двата варианта.” – казва Л. Б., родител на
спортист/гимназист. “Дъщеря ми ходи с неудоволствие на баскетбол, защото
треньорката й е силно негативна. Тя играе баскетбол под огромно напрежение.”
Такъв подход, казва Б., може да застраши увереността на младите спортисти и да ги
накара да намразят спорта. Дъщерята на Б. играе тенис и баскетбол и треньорките й са
на двата края на спектъра за спортна дисциплина. Едната използва “самоубийствени”
бегови упражнения за наказания, другата използва споразумения и поставяне на цели по
представянето, като ударението е върху крайния резултат и изграждането на отбор.
Целите по представяне включват специфични точки, като увеличаването на топспина на
форхенд или увеличаване на бързината на движение на главата на ракетата при сервис. Могат да имат и волеви/ментален характер, като например да бъдеш позитивен през целия
мач.
Като допълнение към целите по представяне отборите могат да запишат споразумения между играч, треньор, родител. Спортисти, родители и треньори работят в екип по списък от “приемливо” и “неприемливо”, когато трябва да отчетем поведението на спортиста на и извън игрището.
”Ако треньорът приобщи неговите спортисти към управлението на отбора, ако заедно
съставят споразумение и са запознати с последствията от нарушаването на правилата,
тогава спортистите са изцяло ЗА.” – казва Томпсън, Директор на РСА. “Тогава си наясно с
тях. Или са помогнали в съставянето на правилата или са се съгласили да се откупят. От друга страна, наказанията могат да отблъснат спортистите и да ги откажат да
спортуват.”“Не подкрепям наказанията.” – продължава той. “Наказанието говори за ярост и емоция. За
треньора най-важното е децата да имат дългогодишна обич към спорта.”
Томсон използва три стъпки вместо наказания:
1. Избери това, което искаш да похвалиш;
2. Игнорирай това, което не искаш;
3. Ако не можеш да игнорираш, намеси се по начин, предизвикващ най-малко внимание.
Като изказваме похвала за успеха на даден спортист, то ние окуражаваме детето да не
спира да работи за личните си цели, независимо дали ще спечели или загуби мача си.
“Ние искаме децата да обичат бягането, не да го мразят.” – продължава той. “Спортът не е
само да научим децата на тенис/баскетбол, а да ги научим на уроци, които ще им
помогнат успешно да преминат през живота.”
