Избрано от Маги 4: Сблъсъкът в тенис на вродения и придобит начин на мислене

Избрано от Маги 4: Сблъсъкът в тенис на вродения и придобит начин на мислене

Магдалена Малеева: “ Преди време попаднах на книгата на Карол Дуек „Начини на мислене“ (Carol Dweck, Mindset).  
Много се впечатлих от прочетеното и намерих много обяснения за себе си и моето детство, а именно защо толкова ми е тежало да чувам от всички колко съм „добра“, „талантлива“ и пр.  
Ето един текст, който може да насочи родители и треньори към правилно говорене на децата, така че те да могат да приемат предизвикателствата и грешките като неизменна част от пътя към усъвършенстването.
Приятно четене.“

Автор на статията: Чад Столоф

Защо някои тенисисти напредват, а други тъпчат на едно място или дори вървят назад? Как става така, че братята Брайан или Серина Уйлямс все вървят напред? Затова ли, защото са по-талантливи от другите? И ако е така, значи ли, че тези, които разходват повече усилие за подобни успехи, не са толкова талантливи? Или има други неща, които се нуждаят от нашето разбиране и проучване? Как става така, че тенисистът, започнал да играе преди две години от клубно ниво 2.5, сега вече е в ниво 4.0, а приятелите му все още тъпчат на 2.5? Как става така, че тенисист, който не успя да влезе в първите 50 на страната, сега е в най-високата степен на колежанския тенис? Всичко е въпрос на талалнт ли?

Карол Дуек, преподавателка по психология в Станфорд, публикува през 2007 г. книгата си „Нова психология на успеха“. В тази книга авторката говори за двадесет-годишното си сравнително изследване върху хора с придобит начин на мислене и хора с вроден начин на мислене. Идеята на придобития начин на мислене е, че той ни дава възможност за напредък чрез учение, експериментиране и тренировки. Този начин на мислене ни учи, че чрез средоточаване върху учението и усилието, човек може до безспир да подобрява своите физически и психически възможности. Те вярват, че могат да бъдат всичко: че могат да бъдат професионални тенисисти, лекари, учени. Те вярват, че могат да успеят във всичко, стига да му посветят постоянна и сериозна работа.

От другата страна на монетата са хората с вродения начин на мислене. Тези хора смятат, че техните умения и възможности са предопределени. Те вярват, че имат определена даденост от интелигентност, спортен талант и др. подобни заложби, които са им изцяло генетически предадени. Ето и пример: дете, което проявява талант и дарба в ранна възраст, автоматически бива нарочено за шампион в своята възрастова група. Хората с вродения начин на мислене смятат, че интелигентността, както и спортните умения, са нещо неподвижно – човек или има вродено умение да удря топспин правилно и ефикасно на корта, или няма.

Нека разгледаме тези два начина на мислене в дълбочина.Хората с вродения начин на мислене смятат, че възможностите им са предопределени. Те избягват предизвикателствата, лесно отстъпват пред трудностите, смятат, че усилието е загуба на време, не търсят обратна връзка, винят друг за неуспеха си и смятат, че загубата е величина постоянна и точно обозначена. От другата страна са хората с придобития начин на мислене, които вярват, че възможностите на човек могат да бъдат развивани. Тези хора приветстват предизвикателствата, постоянстват, дори и след поредица от неуспехи, гледат на усилието като на пътя към усъвършенстването, приемат грешките и се учат от тях, чуват и приемат обратната връзка, поемат отговорност за действията си и приемат провала като временна стъпка и част от процеса на обучението за напредък.

Състезатели, родители и треньори с придобит начин на мислене, гледат напред по посока на процеса на усъвършенстване. Състезатели, които се чувстват като собственици на своя спорт, разбират, че на техните рамена лежи цялата отговорност за напредъка в психическата устойчивост, физическата издръжливост, техническите умения, както и в тактическото виждане. Те ръководят съдбата си! Разбира се, че те имат нужда от помощ и напътствия по пътя на майсторството. Никой не може сам! Всичко обаче трябва да сведем до помощ и напътствия. Не става дума някой друг да свърши работата. Ето и пример: когато родител вини треньора или детето си, че не напредва в групата си по тенис, какъв е урокът за детето? Първо, че напредъкът е извън контрола на детето. Второ, че е правилно да виним друг за нашите грешки. Трето, че тяхното дете е една жертва, безсилна и безпомощна. Много често родителите реагират точно така, защото искат да предпазят детето си от неуспех, болка, неудобство или ниско самочувствие. Отрицателните ефекти от подобно поведение, обаче, са много повече от положителните ползи. И се питаме тогава, как да вървим напред? Придобитият начин на мислене ни сочи движението напред, докато вроденият начин на мислене е насочен само към нашето его. Какво точно означава това?

japan-1432826_1280
Всеки състезател, независимо дали дете или възрастен, начинаещ или професионалист, ще постигне с време голям напредък, ако е съсредоточен върху усвояването на майсторството. Това изисква да освободим желанието/нуждата на вродения начин на мислене да изглежда добре през цялото време. Трябва да инвестираме желание и нужда в загуби, за да се сдобием с победи. Ето и пример: ако състезател от ниво 2.5 умее да си вкарва плоските сервиси с хват „тиган“, може да се научи на различни по сила и въртене сервиси с хват „чук“, ако е готов да положи усилието за това, но ще трябва да поема риска, че ще бърка сервисите си и ще изглежда смешен в очите на приятелите си, докато се справи с тази задача. Защо тогава повечето състезатели решават да не го правят? Защото техният вроден начин на мислене им казва, че те винаги трбва да изглеждат добре, никога глуповато, спестявайки им по този начин възможността да научат добрия сервис.

Когато егото на даден човек е закачено за даден резултат, то това его се определя изцяло от този резултат. За това и състезател от по-горния пример, който продължава да прави двойни грешки, се смята за тотална щета. От гледната точка на вродения начин на мислене тази шета не е временна, тя е завинаги. Хора с този начин на мислене се страхуват от загубата, а това ги ограничава във възможностите им да учат, да се опитват, да напредват. Само придобитият начин на мислене може да промени това, като се съсредоточи върху учението и напредъка, а не върху определянето и потвърждаването на мисли, свързани с резултата. Друг важен пример за вроден начин на мислене е когато младите състезатели се отписват от утешителните турнири, не поради травма или заболяване, а защото смятат, че от участието им там няма никакъв полза. Какъв е смисълът? Нали отпаднахме от главната схема? Те са се провалили и виждат себе си като провал, така че новото усилие за ново участие в утешителния турнир те намират за безполезно. Този начин на мислене създава култура на застой, вместо на напредък.

А как като народ се борим с това? Учението и напредъкът са водещи при хората с придобит начин на мислене, не победата или загубата. Днес трябва да попитаме нашите състезателчета какво научиха, а не дали са победили или загубили. Да ги попитаме как могат да подобрят уменията си. Къде се крият техните силни увлечения и как могат да ги овладяват? Хората от спорта, бизнеса и всички сфери на живота с придобития начин на мислене, живеят с убеждението, че от всичко можем да се поучим, особено от загубата! Съвсем умишлено избират за своя цел урока днес, урока който ше помогне на тях и други като тях, за в бъдеще.

Защо, например, един голям човек решава да играе тенис? Защо един родител насочва детето си към тенис? Защо един младеж или девойка избират тениса за свой спорт? По-често причините са здравословни: движение, удоволствие, приятелства. Лесно е в нашата култура да се загубиш в безбройните причини, поради които сме избрали тениса. Учение, удоволствие, напредък – това е тенисът, това е животът.

Превод от английски Юлия Берберян, 2017 г.

girl-1641215_1920

Share this post