Избрано от Маги 3: Похвалите и децата от предучилищна възраст: с кои наши думи им помагаме да пораснат

Маги: „Винаги съм имала силна непоносиммост към това децата да бъдат хвалени за какво-ли-не. Не можех да си обясня защо, но не ми беше никак приятно да чувам колко често на дете се казва „браво“ за неща, които то прави инстинктивно, като да лази, да ходи и др., за да се стигне и до възхищението, че то си е изяло баничката…

Тогава някъде прочетох, че децата знаят кога ги подценяваме, а да хвалиш някого за нещо, дадено му по природа, си е чисто подценяване. Това не помага на едно дете да напредва. Това е като да сервираш на гостите си безвкусна вечеря и на тръгване те да ни „излъжат“ колко била вкусна. Не могат да ни излъжат, нали? И детето не може да бъде излъгано.

По-късно попаднах на блестящата книга на Карол Дуек „Mindset“ /“Начин на мислене“/. Неслучайно тя е задължително четиво в някои училища, а също и за треньорите в тенис клуба ни.

По-долу ще намерите няколко подходящи начини за окуражаване на децата, така че те да не се притесняват от предизвикателствата, а да се развиват.“

Автор на статията: Дебора Фармър Крис

Тригодишно детенце, облечено в пелерина на супергерой, се свива в ъгъла и крещи: „Не мога да си обуя обувките! Не мога!“ Друго пък, на четири години, гордо слага масата „съвсем сама“, но миг след това се срива, когато чупи чаша с вода.

Децата в предучилищна възраст са в началния стадий на развиване на идеята за АЗ – тяхната вътрешна/ментална картина на „кой съм аз“, „какво мога да направя“ и „какъв мога да стана“. През това време езикът, който родители и учители използват с малките деца, особено когато са изправени пред предизвикателства или се борят с усвояването на нови неща, може да им помогне да изградят един здравословен вътрешен/ментален модел на това как се учим да порасваме.
С порасването си много деца започват да гледат на интелекта като на нещо вродено и нещо, което не търпи промяна. Това е обратната страна на „придобития начин на мислене“, който разглежда интелекта като величина податлива и зависеща от нашето усилие. Много родители „са разбити, когато виждат децата им да се предават или да казват: „не ме бива за това, не мога!“ – казва Кариса Ромеро, директор на програмите PERTS в Университета Станфорд. „И обратно, възхищаваме се на деца, които желаят да се борят, докато не им се получи“.

АКО ПОМОГНЕМ НА УЧЕНИЦИТЕ НИ ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ ДЕЙСТВИЯТА ИМ ВОДЯТ ДО УСПЕХ, ТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ, ЧЕ ДЕЙСТВИЯТА ИМ ЩЕ ИМ ПОМОГНАТ ДА ПРЕОДОЛЕЯТ ТРУДНОСТИТЕ, АКО И КОГАТО СРЕЩНАТ ТАКИВА.

Тези родители търсят отговор на една голяма грижа. Изследвания показват, че учениците, които възприемат придобития мачин на мислене, се справят отлично с предизвикатекства, показват упоритост при среща с препятствия и приемат загубата като част от процеса на обучение. Според Ромеро „начините на мислене са на върха на некогнитивните фактори, които предсказват успеха“.
Добрата новина е, че начините на мислене са податливи на обработка и предучилищната възраст предлага просторен прозорец за родители и учители, които искат да възпитават у децата придобития начин на мислене.

Да заместим общите похвали с описателни
Лесно е да даваме общи похвали: браво, отлично, добре! Тези похвали, обаче, нямат образователна стойност, докато описателните похвали са специфични за за детските желания и усилия. Те учат на послания, защото съдържат информация, коята децата могат да използват и в бъдеще.

Кариса Ромеро, един от авторите на изледването, обобщава: „Това изследване беше наистина въодушевяващо за родителите. Независимо от различните послания, които децата чуват отвсякъде в училище, езикът, който родителите използват, когато говорят с децата си, прави голямата разлика. Дори посланията от домашните помощници могат да бъдат предсказуеми.
Ромеро подкрепя родителите да се фокусират върху това, което забелязват. Можем да започнем с най-простите неща. Можем да заместим „браво“ с „браво, че подаде на сестра ти“ или „хубава рисунка“ с „харесва ми синьото и жълтото в тази картина“.

„Описателните похвали обвързват децата с успеха им“, казва Ромеро. „Ако успеете да накарате учениците да разберат, че техните действия водят до успех, те ще знаят, че дори и когато са изправени пред крачка назад, действията им ще им помогнат да преодолеят това препятствие.

ДА ВПРЕГНЕМ СИЛАТА НА „ВСЕ ОЩЕ“
С порасването си малките деца стават все по-самостоятелни и често се люшкат от „Не мога да се справя!“ до „Сам се справих!“. Когато родителите чуят от детето си „Не мога“, те могат да помогнат на детето си да помисли върху разнообразни езикови форми като „И все пак, можеш да се справиш! Все още се учиш! Продължавай да опитваш!“ Самата употреба на и „все още“ като че ли пренасочва сегашното ни безсилие към бъдещи възможности.

Изследване на думите „все още“ показва, че ако са все още в действие, в тях се таи обещание, казва Ромеро. В скорошен семинар на TED, пионерът в изследованията от Станфорд по въпросите на придобития начин на мислене Карол Дуек, описва как само с ударение върху израза „все пак“, децата виждат себе си по пътя на ученето. „Само с думите „все още“ или „още не“ откриваме, че децата получават повече увереност, пътечка към бъдещето и устойчивост.“
Миналата есен предаването Улица Сезам, в партньорство с Джанел Моне, създадоха песничката „Силата на „все още“.