Избрано от Маги 2: За нещата, без които не може: необходимите 3 неща за успеха на всеки спортист от Джон О’Съливан

„Този текст е един от любимите ми, защото описва точно от какво се нуждае едно дете, за да разкрие потенциала си. Тук не срещаме нито думата „труд“, нито думата „дисциплина“, за разлика от всички наши закостенели разбирания. Разбира се, че и те са важни, както и „постоянството“, но за тях ще си говорим друг път.

Ето кои са трите най-важни неща:“

Източник: Changing the game project 

Върховите постижения се определят от много фактори, между които талант и наследственост, часове на целенасочени тренировки, опитни треньори, късмет. Постиженията също така са и силно повлияни от това, което спортистът има между ушите си – начина на мислене. Най-мощният фактор, който влияе на постиженията, е състоянието на духа.

В знаменитата си книга „Вътрешен тенис: класически пътеводител към силата на мисълта за върховите постижения”, авторът Тимоти Голуи изписва следното равенство:

            постижение = потенциал – чужда намеса

Това, което Голуи ни казва е, че спортистът ще разгърне потенциала си (тоест комбинацията от талант и наследственост, часове на целенасочени тренировки, опитни треньори, късмет) минус всички неща, които пречат на този потенциал, по-точно ниското състояние на духа.

Ние от „Проект – да променим играта” искаме да помогнем на всеки спортист да достигне своя максимум. Някои наистина имат потенциала за елитни спортисти, други може би развиват начин на мислене за спорта като активност за цял живот. Ние, като треньори, подготвяме следващото поколение на спортисти и фенове. Ако сте треньор или родител на подрастващ спортист, от начинаещ до професионалист, участието ви в процеса за повдигане на състоянието на духа им е огромно. Задачата ни на възрастни в младежкия спорт е да премахнем максимално намесата и да оставим нашите спортисти да извадят най-доброто от себе си.

В последния ни разговор с д-р Джо Бейкър, спортен научен специалист от университета Йорк, обсъждахме качествата, които всеки спортист от висока класа трябва да притежава. Изцяло споделям мнението му, че минимумът от тези качества, трябва да е поне три.

Тези влияния, фактически, са толкова силни, че твърдо бих казал, че без тях никой спортист няма никакъв шанс да достигне най-високото си ниво.

Те са:

1. Присъща мотивация: Бейкър я нарича „валутната равностойност на спортното ни представяне”. Ако детето ви естествено я няма, ще е трудно да я възпитате, но то никога няма да има силата, упоритостта и психическата сила на духа да тренира достатъчно сериозно. Непрекъснато срещам родители, които играят водещата роля, когато става дума за тренировки, за допълнителни занимания и за намирането на възможности за предизвикателства пред детето за изваждане от зоната му на комфорт.
2. Наслада: има много заблудени родители и треньори, по ред причини, които смятат, че състезателния спорт и удоволствието взаимно се изключват. Не, не се изключват. Ако един спортист не обича спорта си, ако не му се наслаждава, то той няма да продължи и никога няма да стане добър. Това не означава, разбира се, че всеки момент е чиста наслада. Познавам шампиони, които въобще не обичат физическата подготовка. Но участието, като цяло трябва да е радостно, трябва да е нещо, което да ги кара да се връщат и трябва да е нещо, към което да се стремят. Това е и което казвам на младите треньори: ако възпитавате любов към играта, ако състезателите ви искат да играят догодина пак, то вие всъщност сте постигнали повече от много други.
3. Автономност: всеки спортист трябва да е собственик на своето участие в спорта. Преследваната цел трябва да им принадлежи. Като родители и треньори можем да окуражаваме спортистите ни да се стремят към все по-високи върхове, но е важно да ги оставим на тяхната игра, на тяхната цел. Те трябва да карат автобуса, ние сме само пътниците, които помагаме да намерят верния път. Можем да ги насърчаваме, можем да ги побутваме, можем да разговаряме за мечтите и амбициите им, но в крайна сметка пътуването ще е много кратко, ако вие сте на шофьорското място, а не детето ви. Ако даден спортист не притежава тази присъща мотивация, ако не изпитва наслада и ако не е собственик на целите си, той никога няма да остане в спорта достатъчно дълго, никога няма да положи достатъчно усилия, никога няма да се труди достатъчно упорито, никога няма да достигне възможностите си. Без значение колко талант е имал, колко треньори са го напътствали или колко титли е спечелил отборът му. Никога.

Как разбираме дали нашият млад спортист притежава тези три неща?

За да сте сигурни, че състезателят ви ги притежава, заслушайте се дали не употребявате изрази като „днес вкарахме три гола” или „днес победихме”, Това, че говорите за спортните постижения на децата си, като за общи, вместо за техни, е знак, че не им отдавате необходимото право на собственост върху техния спорт. Изговорихте ли с детето си поставянето на цели и приехте ли след това целите на детето ви? То трябва да изпитва и удоволствие, ако ще трябва да се състезава, да полага усилия в монотонни тренировки и в други подобни занимания. Това ще стане само чрез присъща за дадения спорт наслада. Наблюдавайте децата си – усмихват ли се, радват ли се? Питайте ги: „Приятно ли ви е?”

Като свършат с тренировката, остават ли още малко с ракетата и топката в ръка, да си „потупкат”? Стават ли рано, лягат ли рано? Ако отговорът е да, това значи, че изпитват удоволствие от спорта.

С автомността и насладата в наличност, нашият спортист има и по-голям шанс да бъде присъщо мотивиран. Карате ли го насила да става от леглото за тренировка или той скача сам? Ако често пита „може ли днес да пропусна тренировка” или „трябва ли да ходим”, това значи, че на детето му липсва присъщата мотивация. Както казва по-горе Джо Бейкър, PhD in Applied Exercise Science, трудно е да възпитаваме и детето присъща мотивация, ако то я няма.

Родителят трябва да е много наясно, че автобусът се кара от детето, не от възрастния.

Добрата новина е, че след като спортистите придобият горните 3 изисквания, те ще изградят начин на мислене, който ще ги изведе до разгръщане на потенциала им. Наследство, часове тренировки, опитни треньори и късмет, всичко това е от значение, но без състояние на духа за високо постижение, всички тези неща губят значение, независимо колко много талант може да има един спортист.

Превод от английски Юлия Берберян-Малеева, 1982 г.

Бележки на преводача:

На US Open 1982 година книгата на Тимоти Галуей „Вътрешният свят на тениса“ се продаваше като топъл хляб. Беше истинска революция! За първи път в тенис-книга се говореше за нещо различно от форхенд и бекхенд.

Споделям с вас откъс,  който тогава ми направи силно впечатление:

„Личният ми опит ми показва, че истинската цел на моята книга е да се открием вътрешно. Нищо извън нас не е нито постоянно, нито самодостатъчно, за да ни задоволи изцяло, но във всяко човешко същество има нещо не споменато в учебниците по психология. Това не е нито някаква идея, нито вяра в нещо, нито пък нещо, което можем да опишем с думи. Това е нещо истинско и непреходно; то е красота без граници. То е източникът на нашите възможности; то е семето на нашия живот. То е любовта, истината и красотата. Интуитивно можем да го открием у нас, можем да го разчетем, можем да го понатиснем, можем открито да го посрещнем.

И когато открием най-прекия път към него, когато застанем лице в лице със същността на живота ни, тогава ще можем да кажем, че първата, но не и последната цел на „Вътрешният свят на тениса“, е постигната.“