Избрано от Маги 1: „Не трябва да съдим по успеха на децата за успеха им като големи“ – Проф. Арне Гюлич
Много често приятели, познати и тенис ентусиасти искат да им кажем дали тяхното дете „ще стане“. Понякога можем да видим, че има деца по-спортни, по-координирани, на които играта с топка се отдава повече отколкото на други. Но това е всичко, което можем да забележим на този етап.
Предпоставките някой да стане състезател по тенис са толкова много и толкова много неща трябва да се случат в точното време и на точното място, че мисля ,че е погрешно да се дават присъди на деца. Често най-тежката присъда е „ще стане много добър“. Най-правилното нещо е да има всеотдайност и удоволствие в ежедневната ни работа, да се учим постоянно и да имаме ясна идея за там, на където сме тръгнали.
Точно за това избирам да започнем с тази статия. Защото резултатът не е важен.“
Статия на Les Tan в Red Sports
Проф. Д-р Арне Гюлич говори през 2016г. на Конференция за развитие на младите спортисти. Той е директор на отдел за Наука в спорта и директор на Института за приложна наука в спорта в Технологическия университет в Кайзерслаутерн. Двеста души посетиха конференцията, организирана от Института за Национален младежки спорт .
8 ноември, 2016г., Спортна централа, Сингапур – Не трябва да съдим по успеха на децата за успеха им като големи. Успехът им като 10-годишни деца няма никаква връзка с успеха им като големи хора. Дори и успехът им като 11 – 14 или 15 – 18 годишни деца има нулева връзка. Проф. Арне Гюлич направи това изумително съобщение по време на конференцията.
Той сподели свои изследвания с 200 учители по физическо възпитание, треньори и спортни администратори. „Това означава, че не тези, които бяха добри като малки, станаха добри като големи. Това се отнася също така и за спортовете, където успехът се мери в сантиметри, грамове, секунди, в игрите, в бойните изкуства, спортове с артистични композиции. Резултатите са еднакви за всички видове спортове.”
Той дори откри и отрицателна връзка в бойните спортове.
„Там при големите успяваха тези, които на възраст 10 – 11г. изоставаха.”
Дори и в случаите, когато правилно сме забелязали талантливото дете, шансовете му то да стане спортист от висока класа са слаби.
„Допускаме, че едно от хиляда такива деца ще стане световен спортист. Това е реалността. Освен това свеждаме точността на нашите тестове до 70%. Изведнъж вероятността едно талантливо дете да порасне като голям спортист от международна величина е …… 0,2% ”, казва проф. Гюлич.
Той даде пример от Германската програма за развитие на таланти, за да докаже, че най-успешните големи спортисти не са били подбирани особено рано.
„Само 9% ни останаха от тези деца, които подбирахме на възраст 11, 13, дори 19-годишна възраст. В същото време тези, които стигнаха до националните отбори на Германия, тези, които виждаме в Световните купи например, бяха изграждани постепенно, минавайки по всяко стъпало” – каза той.
„Наборът от силни големи спортисти се появява по-скоро след време при повторен подбор, при отстраняване от подбора или замени по възрастовите етапи, отколкото да се поява измежду много рано подбраните” – добавя той.
Това, което се откроява от изследванията му, също така е, че световно известните спортисти не са се занимавали от малки само с основния си спорт, а са участвали и в други спортни занимания.
Неговото изследване показва, че германски олимпийски медалисти са участвали на високо ниво в два или три други спорта, преди да се заемат с основния си на 20-годишна възраст.
„Спортистите от световна класа се различават от тези на национално ниво главно по това, че постоянно са били активни и в други спортове. Не се отчита за важно това, че са се занимавали със специфични дейности към главния им спорт или не са се занимавали по-слабо с основния си спорт”, казва проф. Гюлич.
Той също изследва,че ранната специализация може да доведе до успех на ранно ниво, но не задължително и на световно ниво.
„Със сигурност, тези които бяха подбрани за системата рано, започнаха и специализацията си по-рано. Резултатът е, че гледайки резултатите в дългосрочен план, тези които бяха успешни като малки, трудно взлизаха в световните десетки’’ – казва проф. Гюлич.
Тестовете на Идея за развитие на талантите могат да разграничават в бъдеще време по-слаби от по-силни състезатели.
Ето и няколко подбрани цитата от изказването му:
„Има няколко много надеждни изследвания, които достигат до 70% точност при групи с висока изява или при групи с ниска изява след около 2 години. Затруднението идва не от точността на текста, а от базата за оценка. ’’
Акерман илюстрира случая с обикновена математика. „Съвсем реалистично допускаме, че един от 1 000 млади спортисти става национал. След това взимаме предвид 70% точност на заданието. Резултатът е, че въпреки, че много високия допустим процент от 70 (и той е във високата скала на намереното от нас в опитни изледвания) вероятността с положителност да открием талант, който да стане международен шампион, е едва 0,2%”.
„Дори и да вдигнем точността на очакванията си до невероятните 90%, нашите очаквания ще се повишат до едва 0,9%. Това съответства с намереното от нас в опитни изследвания за до 2% от оценените от нас като таланти в детска възраст и потенциални успешни възрастни шампиони”.
„Проблемът с назоваването на таланта не е в съвършенството на теста, който прилагаме, проблемът е в естеството на предмета. Така че каквото и да направим, за да подобрим тестовете и да повишим надеждността им, валидността им и точността на очакване, малко вероятно е да надминем тези очаквания.”
Успехът по-късно обвързан ли е с ранната ангажираност по Програма за развитие на талантите?
Успешните големи състезатели на Германия бяха подбирани по-късно.
„Имаме спортисти, които не надхвърляха първоначалния отбор D (регионално юношеско ниво), и чак на 15-годишна възраст бяха приобщени в системата. На възраст 17 години се подбираха юношите в националния отбор. Тези, които успяха да стигнат до отбор А (големи, световна класа) бяха вербувани чак на 19 години. Така че, колкото по-късно става подбора в системата за развитие на талантите, толкова по-успешни ще са те на по-късен етап.”
Дали ранните тестове по Идея за развитие на талантите и Програма за развитие на талантите преференциално подбират и улесняват моделите, които в последствие ще улеснят развитието за силен успех при големите?
„Това е преглед на поредица от изследвания, които имат едно общо нещо – те сравняват различни групи от спортисти, постигнали по-нисък или по-висок резултат. Сравнението беше направено с оглед на участието им в различни активности. При това разделяме успеха на такъв при малките и при големите.”
Това, което тези резултати показват е, че за по-високи постижения при децата е важно да се увеличи обема на специфичните спортни занимания в основния спорт, докато участието в други спортове е или незначимо или дори опасно за бърз юношески успех.
Съвсем различно е, когато разглеждаме юношеските активности в дългосрочен план и дори като международни успехи при големите. Световните спортисти се различават от тези, които достигат само национално ниво, не защото са се ангажирали в специфични тренировки по основния им спорт, това е по-скоро без значение, или пък са тренирали по-малко в ранна възраст за по-късно станалия им основен спорт, но че те постоянно са били ангажирани много активно в други спортове.”
Ранна специализация по Идея за развитие на талантите и Програма за развитие на талантите
„Категорично тези, които бяха подбрани рано за системата, започват специализацията си много по-рано. Като резултат, съдейки по това къде достигат в дългосрочен план, тези , подбрани по-рано, бяха успешни в детска възраст, но не успяваха да стигнат до световните десетки.
Питаме се голямата маса от големи елитни спортисти:
а) се развиват измежду тези,подбрани рано и са отглеждани с дългосрочни планове или
б) изскачат в процеса на постоянен подбор, напускане на подбора(деселекция) и смени в последователните възрастови групи.
Програма за развитие на талантите показва висок годишен спортен оборот
„Разбираме, че годишния спортен обмен ( в германската система) е около 20-30% в регионалните програми и стига дори до 40% за националните гарнитури. Това означава, че след 5 години само 40% от започналите да спортуват са все още в системата, а ако говорим за юношеските национални отбори-дори по-малко от 10%.
Най-рано подбраните деца не успяват като големи. Най-успешните големи спортисти не са били подбирани особено рано.
Пример от германската футболна Програма за развитие на талантите – „От тези, които са били подбрани на възраст 11-13г., само 9% остават до 19-годишна възраст. От друга страна, тези които стигнаха до участие в Световната купа например, бяха изградени постепенно през всички възрастови групи.”
Усложнения
„Виждаме, че в системата на спорта, където състезателната култура участва масово, е трудно да се предвидят с основание бъдещите шампиони още от ранна възраст .”
„Много ранната специализация по Идея за развитие на талантите не е нито необходима, нито резултатна, а дори по-скоро се отнася негативно към дългосрочния успех при големите.”
„Ранното участие в Идея за развитие на талантите и Програма за развитие на талантите преференциално подбира или засилва ранната специализация и увеличаването на броя на специфичните тренировки.”
„Масата от ранно подбраните и успели големи спортисти не е идентична, а е по-скоро разнообразна (несравняема)маса. Масата от големи върхови спортисти се откроява по-скоро в процеса на повтаряща се селекция, излизане от селекцията и заместване по цялата възрастова верига, отколкото от развитието на тези подбрани рано.
Въпроси за участниците в процеса и управляващите процеса
- На каква възраст да започнем с Идея за развитие на талантите и Програма за развитие на талантите?
- На каква възраст да бъдат ангажирани определена бройка спортисти ?
- По какви критерии да подбираме талантите ?
- Какви условия да приложим към и каква подкрепа да осигурим за подбраните? С каква строгост да ги отглеждаме?
Превод от английски Юлия Берберян-Малеева, 2017г.
