ХЕЙ, РОДИТЕЛИ, ХАЙДЕ ДА СПРЕМ ДА ОТГЛЕЖДАМЕ СПЕЦИАЛИСТИ И ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ОТГЛЕЖДАМЕ “ДИВИ ЖИВОТНИ”

ХЕЙ, РОДИТЕЛИ, ХАЙДЕ ДА СПРЕМ ДА ОТГЛЕЖДАМЕ СПЕЦИАЛИСТИ И ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ОТГЛЕЖДАМЕ “ДИВИ ЖИВОТНИ”

ХЕЙ, РОДИТЕЛИ, ХАЙДЕ ДА СПРЕМ ДА ОТГЛЕЖДАМЕ СПЕЦИАЛИСТИ И ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ОТГЛЕЖДАМЕ “ДИВИ ЖИВОТНИ” от Даниел Койл

 

В бляскавата среда на 80-те години на миналия век, в затъмнените зали на гимназиалното училище East Ancorage, вървеше един бог. Беше рус, слаб и висок и носеше перфектното за филмовата индустрия име Трейс Савадж. Да, Трейс Савадж беше страхотен.

Трейс Савадж беше страхотен защото беше готин, беше и приятен, но главното беше, че бе най-добрият спортист, който въобще бяхме виждали. Той беше защитник във футболния отбор, нападател в баскетболния и звезда на атлетическата писта. Той беше въплъщение на американската мечта в спорта, както за нас, така и за всички около нас.

И изведнъж, само за няколко години, всичко се промени.

Причината може би беше в появата на силно целеустремените феномени като Тайгър Уудс, Андре Агаси, сестрите Уилямс. Може би беше и в появата на още едно препятствие – родителското участие. Може би беше в появата на ESPN – Мрежа за програмиране на развлеченията и спорта, която трансформира смисъла си на обществено полезна дейност в едно изложение на пазарната икономика, с пътуващи отбори, турнири и купи, и с всяко дете (разбирай родител), търсещо своя свещен граал на успеха – университетската стипендия.

По времето на преполовяването на 90-те години на миналия век, Трейс Савадж беше изчезнал от пейзажа (като белия носорог). На негово място стоеше представител на друг вид – това беше специалистът.

Всеки спорт беше вече като целогодишно функциониращо предприятие – футбол на закрито през зимата, хокей през лятото, бейзбол – през цялата година. Изведнъж се оказа, че децата или трябва да направят своя избор преди да навършат 10 години, или да се окаже, че са на опашката. Логиката беше ясна – трябва да се състезаваш целогодишно, ако искаш да си добър в даден спорт. И е точно така.

Но и не беше точно така, погледнато в дългосрочен план – идеята дори беше много лоша. Докато ранната специализация работи за малкото късметлии, тя не работи достатъчно добре за останалите. Това показват непрекъснато увеличаващия се брой от изследвания. Да видим защо:

  1. Ранната специализация увеличава рисковете от травми.
  2. Ранната специализация не създава цялостно развити спортисти.
  3. Ранната специализация не гарантира участие в спорта като порастнем, напротив.
  4. Ранната специализация създава фалшиво висока бариера за участниците, като не допуска до участие деца, които биха могли да се включат в една по-отворена система. Мисля, че най-важното е това: ако разглеждаме нашите спортни умения като цяло, то човек се изявява като диво животно, т. е. нашето тяло и нашата мисъл са създадени така, че да растат чрез разнообразни дейности, а не чрез само една.

Помислете само какво се случва като играем различни спортове – развиваме умения за цялото тяло, като равновесие, бързина, базова сила. Различните спортове си помагат взаимно.

Не е случайност, че някои големи спортисти са тренирали различни спортове като деца. Роджър Федерер е играл футбол до 12-годишна възраст, Стийв Наш и Коби Брайънт – също. Причината за брилянтното движение на краката им, за погледа им на игрището е, че те градиха тези качества с времето, постепенно, защото порастваха като дивите животни.

Най-важното е, че тези деца изграждат едно още по-важно умение – това как да се учат. Те се научават как да се приспособяват към дадена ситуация, как да изграждат връзки, как да станат истински собственици на процеса на усъвършенстването.

Мога да се аргументирам, че децата с многото спортове имат по-добър шанс да останат емоционално здрави, защото над тях не тегне напрежението на явлението “всички яйца в една кошница”, напрежение, което върви заедно със специализацията и което може да доведе до нездравословни модели на обвързването с други хора и емоционалната стабилност. Те са свободни в смисъл, че дори и да се провалят, те не рискуват да загубят самоличността си или да изложат родителите си.

Така че големият въпрос е какво правим. Как да отгледаме един Тайгър Уудс в свят на Трейс Савадж? Ето и три полезни напътствия, с благодарност към Рос Тъкър от The Science of Sports, който е писал доста по този въпрос:

  • ОТЛАГАЙТЕ, чакайте, колкото се може повече, преди да насочите детето си към само един спорт. Възрастта за всеки спорт е различна, но изследванията сочат към годините около 12. (Това не означава, че детето ви трябва да започне на тази възраст, но че на тази възраст започвате да гледате вече сериозно на нещата);
  • РАЗНООБРАЗЯВАЙТЕ, възползвайте се от всякакви възможности за разширяване на уменията. Опитвайте и разменяйте тренировки по различни спортове;
  • ТЪРСЕТЕ ПАРТНЬОРСТВА, търсете начини за изграждане на връзки между многобройните индивидуални спортове, така че семействата да не се изправят пред избора “кой спорт?” твърде рано;

Бих добавил и още две думи – ДРЪЖТЕ ВРЪЗКА. Една от главните причини да не можем да устоим на ранната специализация е примерът, който получаваме от родителите на връстниците на нашите деца, които вече са в “елитния” отбор. Много трудно е да кажеш не, когато детето във всяко второ семейство изпуска училищните занимания, за да отиде на “престижен” турнир в друг щат. За това препоръчвам да търсите други родители, деца и треньори, които споделят разбирането за различните спортове и заедно с тях да създавате радост и умения на домашно отгледани “диви животни”.

 

Превод от английски: Юлия Берберян, 2017 г.

Share this post